Даниел Ангелов, познат и още като принципния полицай Черкезов от

Даниел Ангелов, прочут и още като кардиналния служител на реда Черкезов от престъпната драма „ Братя “, която набра особена известност и може да се похвали със мощен зрителски интерес, е освен обективен на екрана, само че и в живота. Той има десетки функции в театъра и киното, които потвърждават неговия професионализъм и неоспорим актьорски гений. Неговата обич към театъра се заражда още през студентските му години и с времето тя става все по-силна.

За любовта, вярата, киното и какъв е Даниел в действителния живот, отвън облика на своите герои, вижте в изявлението от първо лице.

Снимка: Владимир Балевски

Как се зароди любовта Ви към киното и театъра?

Бях първо в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и по този начин се зароди интереса ми. Преди това бях музикант, изсвирвам на барабани, танцувам, пея и просто стана инцидентно. Вуйчо ми ме насочи да се опитвам във ВИТИЗ и стана от първия път. Стефан Данаилов имаше една сентенция: „ Който е надарен е надарен в най-малко две или три неща, а който си е дърво, си остава дърво цялостен живот. “

Каква е разликата сред двете?

Те са като две деца, не мога да ги разделям, както и музиката. Но през последните две години, изключително около сериала и други неща, киното се трансформира в по-голямата ми пристрастеност, което не значи, че съм оставил театъра. Напротив, там даже имам и повече функции и участия, само че като цяло отделих повече време на киното и желая да влагам в тази тенденция, освен като артист, само че като и сценарист, режисьор, продуцент и по този начин.

Коя е най-трудната роля, която сте имал до в този момент?

Ролите не се разделят на лесни и на сложни. Нямам сложни функции. Имам обичани такива. Черкезов е една моя доста обичана роля от сериалите, в които съм взел участие, а в театъра, в пиесата „ Хъшове “ ми е една от най-любимите функции и въобще присъединяване ми във всички пиеси като цяло. Но за жалост не играем от две три години, поради пандемията.

До какъв брой героят Ви от сериала „ Братя “ си наподобява с същинското ви аз?

По-скоро е 50 на 50. Тази част полицейската, справедливостта. Черкезов е доста обективен, кардинален и така нататък и в това отношение си приличаме много в живота. А в сантименталната линия сигурно този облик е много надалеч от същинския ми. Не съм от този вид мъже, не съм Шекспир. Черкезов гледа леко глуповато, а при мен не е тъкмо по този начин. Аз съм по-близо до облика на Калин или Топалов. Нямам тази прекомерна доверчивост, която има Черкезов. Не си изгубвам толкоз времето с дами по този метод. Гледам малко по-мъжки на нещата, по този начин да го кажа.

Даниел Ангелов и Искра Донова в кадър от „ Братя “

С какво Димитър Черкезов способства на същинския Даниел?

С доста неща. Направи ме известен с една положителна роля, която аз доста одобрявам. И преди този момент също участвах в един сериал, с който станах известен „ Ние, нашите и вашите “, само че ролята ми беше много друга. А тук, тъй като е един от най-гледаните и следени сериали сега и се веселя, че тъкмо подобен положителен воин играя и доста ми харесва.

Дани Ангелов дружно със своите сътрудници Владимир Михайлов и Стойо Мирков на снимачната площадка на „ Братя “

Има ли роля, която постоянно сте мечтали да изиграете?

Определено има доста функции, които желая да изиграя. Обичам функции с позиция. Има доста древен герои, които бих желал да изиграя. Най-важното за мен е ролята да има позиция, да пази идея, да има нещо по-голямо от просто някаква игра. И естествено в случай че тази позиция е обвързвана с персоналното ми верую е супер. Така че, уповавам се занапред да ми предстоят по-големи функции. Тъкмо ми потегли в тази тенденция.

Кой е най-големият Ви боязън в киното?

Нямам никакви страхове. Чувствам се доста уютно пред камера. Нямам терзания и се съсредоточвам бързо. Иначе постоянно има напрежение преди камера. Всеки артист желае да даде най-хубавото и ние доста бързо снимаме, тъй като въпреки всичко сериалите не са като игралните филми. Много постоянно може да изпуснеш момента, който е доста значим в нашата специалност.

Какво е чувството да се снимаш в международни планове, дружно с имена като Мел Гибсън, Силвестър Сталоун, Морган Фрийман и Антонио Бандерас?

С Морган Фрийман и Антонио Бандерас имах една доста хубава роля, а с Мел Гибсън и останалите имах доста малко. Това са шансове и благодаря на Господ, че ми ги дава и се надявам занапред да получавам още такива. Морган Фрийман става знаменит след 50 години и някак си имам има вяра и чувство, че занапред желая и ще се разпростра в тази специалност. Аз доста обичам актьорството и доста ми е на сърце.

Съществува ли същинско другарство сред актьорите, оттатък снимачната площадка?

Разбира се, за какво да не съществува. Със Стойо Мирков примерно сме доста близки другари, само че в сериала сякаш сме съперници. Имаме си някакви любовни триъгълници с Ива, само че като цяло сме доста близки другари. Много огромни другарства се зараждат. Нашата специалност е обвързвана с химия, с логика на психиката. Работим непрекъснато дружно и тъй че същинските другарства несъмнено ги има. Всяка специалност може да зароди другарство, само че тук е доста персонално, тъй като киното и театърът са действителен живот на сцена и на екрана.

В едно изявление споменахте, че обичате предизвикателните функции. Коя е най-предизвикателната такава, която сте получавали до в този момент?

Това е прекрасен въпрос. Много функции може да се нарекат предизвикателни. Имаше един сериал, в който трябваше да играя много брутална роля, вид Иво Андонов, и героят ми трябваше да изнасили една госпожица и беше много брутално. Аз го изиграх доста същински, че чак екипът настръхна. Има доста разнообразни функции, които съм играл.

В същинския живот от време на време изпитвате ли потребност да играете роля или постоянно сте просто себе си?

Нямам потребност да играя функции. Аз съм си аз, макар че всяка роля в театъра и в киното те обогатява по някакъв метод. Тя ти дава нови вероятности. Това е единствената специалност, видяно световно, която ти дава опцията всеки един ден да бъдеш друг. Днес си Дядо Коледа, на следващия ден си палач, в други ден си ухажор. Дава ти палитра да бъдеш друг и те обогатява като актьор.

Киното ви дава…?

Киното е доста велико изкуство. За разлика от театъра, то остава доста съществено във времето. В момента виждам филми, които са от предишния век, което в театъра няма по какъв начин да се случи. Киното просто остава. Ролята на Черкезов, да вземем за пример след време моите правнуци могат да гледат. При киното има и една действителност, която е доста по-истинска от театъра. То е доста по-близко до същинския живот и по тази причина и самата игра би трябвало да е по-истинска.

Отнема ли Ви нещо?

Не. Няма нещо, което да ми е лишило. Обичам киното и желая да продължа в тази тенденция с доста обич.

Каква е връзката сред Вярата, Мечтите и Щастието?

Бях на 19 години, когато имах персонална среща с Иисус Христос. Това е животът ми. Искам да върша такива филми, желая да допирам хората, да се избавят. Вярата, фантазиите и щастието са доста свързани. Вярата е най-важното нещо за един християнин, от нея зависи всичко в живота ти. Каквато ти е вярата, подобен ще ти е и той. Ако имаш мощна религия, имаш верни фантазии. Някои хора си мечтаят просто да бъдат известни или да бъдат звезди, богати, само че това са повърхностни неща. Един християнин би трябвало да има вяра и да мечтае за верните неща. И аз в този смисъл имам вяра. Искам да върша филми за Бог, филми с обръщение и функции, които да се запомнят и децата ми също да са вярващи. Искам да ги докосна.Да трансформирам хората и да се избавят. Това е главното, което е в сърцето ми. Много е мъчно като достижение, само че съм тръгнал в тази посока и желая да си изградя екип с времето.